Хората често се учудват, когато им кажем от какво всъщност се правят слънчогледовите пелети. Отговорът е кратък: от люспата на слънчогледовото семе — същата тази обвивка, която остава, след като от семките извадят маслото. Никакво дърво, никакво зърно, никаква специална култура, отгледана за горене. Отпадък от маслодобива, който доскоро горяха на място или заораваха, а днес се пресова в спретнати цилиндърчета, които горят в котела ви.
Точно затова са и по-евтини от дървесните. Суровината е практически безплатна за маслодобивните заводи — тя е странична, а не основна продукция. Но за да се превърне люспата в свястно гориво, минава през няколко доста конкретни стъпки. Ето ги, без да усложняваме.
От какво се правят слънчогледовите пелети?
Изходната суровина е слънчогледова люспа. Когато в маслодобивен завод обелят семките, за да ги смачкат за олио, обвивката се отделя настрани на камари. Тя е суха, лека, влакнеста и — важното — все още носи в себе си доста енергия, включително остатъци от маслото, което не си е тръгнало напълно. Тази маслена следа е една от причините слънчогледовите пелети да имат добра топлоотдача, близка до дървесните — около 4,5–5,2 kWh на килограм. Ако темата за енергията ви интересува подробно, разгледали сме я в отделна статия за калоричността на слънчогледовите пелети.
Люспата обаче носи и минералите на растението — а те не изгарят, а остават като пепел. Затова слънчогледовите пелети имат по-висока пепел от дървесните, обикновено между 2,5% и 6%. Това не е недостатък на производството, а свойство на самата суровина; писали сме защо и колко в темата за пепелта при слънчогледовите пелети.
Какви са стъпките в производството?
Първо идва сушенето. Прясната люспа може да е с променлива влага, а за добра пелета трябва материалът да падне под около 10% влажност. Прекалено мокра суровина не се пресова хубаво и после гори лошо, с цвъртене и пара вместо огън. Сушат я в барабанни сушилни, често със собствената топлина на завода.
После е смилането. Люспата минава през чук-мелница, която я раздробява до ситна, почти брашнена маса. Колкото по-еднородна е тази маса, толкова по-плътна и здрава излиза пелетата накрая — затова тази стъпка не е дреболия.
Сърцето на всичко е пресоването. Смляната люспа се набива под голямо налягане през стоманена матрица — дебел диск с множество отвори от 6 или 8 милиметра. Материалът се притиска толкова силно през тези канали, че се нагрява от само себе си до към 80–90 градуса. Точно тук се случва малкото чудо.
Защо слънчогледовите пелети се държат заедно без лепило?
Това е въпросът, който получаваме най-често — хората са сигурни, че вътре има някаква химия. Няма. Всяко растение съдържа вещество на име лигнин — естествената „смола", която придава здравина на дървесината и стъблата. При натиска и топлината в пресата лигнинът в люспата омеква, обгръща частиците и при охлаждане се втвърдява обратно. С други думи, пелетата се лепи сама за себе си със собственото си вещество.
Затова в свястната слънчогледова пелета не се сипват лепила, скорбяла или свързватели. Понякога при по-инатлива суровина се добавя минимално количество растително масло като помощ за пресата, но същинската спойка си остава лигнинът. Това е и добра новина за горенето — не пускате в котела нищо, което не би трябвало да е там.
След пресата пелетите излизат горещи и още леко меки. Идва последната стъпка — охлаждането. Продухват ги с въздух, докато стигнат стайна температура, лигнинът се стяга окончателно и пелетата придобива характерния си твърд, лъскав вид. Прескочи ли се това охлаждане, пелетите остават чупливи и се разпадат на прах в чувала — а прахът е враг номер едно за всяка автоматична горелка.
Как процесът влияе на качеството?
Готовата пелета е толкова добра, колкото са били стъпките преди нея. Три неща личат веднага, щом отворите чувала:
| Показател | От какво зависи в производството |
|---|---|
| Калоричност | сушене и остатъчна влага — по-суха суровина, повече полезна топлина |
| Пепел | чистота на люспата — примеси пръст и пясък вдигат пепелта |
| Здравина | смилане, налягане и охлаждане — определят колко малко прах ще има |
Пелета, направена от чиста, добре изсушена люспа и охладена както трябва, е плътна, тежка за размера си, чупи се трудно и оставя малко трохи. Точно това търсим, когато подбираме от кого да зареждаме — люспата е една и съща в целия бранш, но дисциплината в производството не е. Разликата между евтина и качествена слънчогледова пелета почти винаги се решава в тези пет стъпки, а не в самата суровина.
И понеже все пак става дума за гориво с по-висока пепел, доброто производство не отменя простия факт, че тези пелети искат подходящ котел. Претеглили сме всичко открито в темата за предимствата и недостатъците на слънчогледовите пелети, а ако още се чудите между тях и дървесните, започнете от слънчогледови или дървесни пелети.