Купили сте си тон пелети на добра лятна цена и сте доволни. После идва студът, сипвате първия чувал и котелът започва да капризничи — пламъкът куца, пепелта се увеличи, разходът скочи. В повечето такива случаи вината не е в горивото, а в мястото, където е стояло. Пелетите са изсушен и пресован материал и се държат добре с вас точно докато ги пазите сухи. Спре ли това — всичко тръгва наопаки.
Добрата новина е, че правилното съхранение не иска специална стая или пари. Иска малко здрав разум и няколко неща, които да не правите. Ето ги.
Защо влагата е враг номер едно?
Качествените пелети излизат от завода със съдържание на влага под 10% (при дървесните дори под 8%). Точно тази сухота им дава добрата калоричност и стабилното горене. Проблемът е, че пресованите дървесни влакна и слънчогледовата люспа са като гъба — попиват влага от въздуха, ако им дадете възможност.
Когато пелет поеме влага, се случват няколко неща наведнъж. Набъбва и се рони, губи компактната си форма. Гори по-лошо и по-хладно, защото част от енергията отива да изпари водата вместо да ви топли. И дава повече пепел и повече проблеми в горелката. В най-лошия случай мокрите пелети се разпадат на прах и каша, която задръства шнека на котела. Затова единственото правило, което наистина трябва да запомните, е: пазете ги сухи. Всичко останало е детайл.
Какво е добро място за съхранение?
Идеалното място е сухо, покрито и проветриво. Гараж, мазе, стопанска постройка, навес — всичко върши работа, стига да е защитено от дъжд и от влага, която се вдига от земята.
Две неща заслужават внимание. Първо, проветривостта. Затворено помещение без никакъв въздухообмен събира кондензация — през нощта става студено, влагата се сгъстява по стените и по чувалите. Малко движение на въздуха решава това. Второ, дистанцията от студени външни стени и под. Бетонният под и вкопаните стени на мазето „потят" и предават влагата на всичко, което ги допира.
Затова не трупайте чувалите директно на пода и опрени в стената. Оставете няколко сантиметра въздух — за което е и следващата точка.
Трябват ли палети или подложки?
Да, и това е може би най-важната дреболия. Сложете пелетите върху дървен палет, летви или дори няколко дъски — каквото и да е, което да ги вдигне на 5–10 см над пода. Така влагата от бетона не тръгва нагоре в най-долния ред, а въздухът минава отдолу.
Ако мястото е малко влажно или под навес навън, добавете и покривало отгоре — платнище или найлон, но хлабаво, така че въздухът пак да диша, а не да капсуловате влага вътре. Целта е да пазите пелетите от вода отгоре и отдолу, но да не ги задушавате.
Ние доставяме пелетите на палети точно за да ги вкарате направо на място, без да ги прехвърляте — а в София караме до вратата със собствен камион. Как стигат до вас и кога, четете в пелети с доставка.
Чували или насипно — кое се пази по-лесно?
Двата начина имат различни силни страни.
Чувалите (обикновено 15 кг) са най-лесни за живеене. Всеки чувал е запечатан, така че влагата няма как да стигне до вътрешните, докато не го отворите. Пазят се на палет, местят се лесно, а разпечатвате само това, което ви трябва. За домашно отопление това е най-спокойният вариант — затова държим и половин палет (~500 кг), и цял палет (~1 тон) в чували.
Насипното (в бункер или силоз) е по-евтино на тон и удобно за автоматично зареждане, но иска подготвено сухо помещение и повече внимание — бункерът трябва да е наистина сух, иначе цялото количество е изложено наведнъж. Ако тепърва мислите за количества, вижте колко пелети ви трябват за един сезон, за да не купувате повече, отколкото имате къде да пазите.
| Начин | Плюс | Внимание |
|---|---|---|
| Чували 15 кг | запечатани, лесни за местене | малко по-скъпо на тон |
| Половин / цял палет | идват готови на палет | искат сухо покрито място |
| Насипно / бункер | най-евтино, авто-зареждане | цялото изложено наведнъж |
Колко издържат пелетите на склад?
При сухо съхранение хубавите пелети спокойно изкарват година и повече, без забележима загуба. Точно затова има смисъл да ги купувате през лятото на по-ниска цена и да ги оставите за зимата — стига мястото да е сухо. Времето само по себе си не им вреди; вредят им влагата и грубото местене, което ги рони на прах.
Практичният съвет: подреждайте по принципа „първо влязло, първо изгоряло". Ако догодина ви остане количество, изгорете първо старото, преди да отворите новото. И не разпечатвайте чувалите предварително — отваряйте по един, когато ви трябва.
Как да позная овлажнели пелети?
Няколко признака ги издават още преди да ги сипете:
На пипане и вид — здравият пелет е твърд, гладък и лъскав, чупи се с ясно „пук". Овлажненият е мек, лесно се рони между пръстите и на дъното на чувала има повече ситнеж и прах, отколкото нормалното. Ако цял чувал се е сбил на бучки или е меко разкашкан — това гориво няма да ви послужи добре.
На мирис — свежите пелети миришат сухо, на дърво или на слънчогледово семе. Дъх на мухъл, застояло или мокра пръст значи, че са стояли на влага. По горенето личи веднага: пламъкът е слаб и „мокър", пепелта скача, а котелът иска повече чистене. Ако ги забележите навреме, овлажнените могат да се доизсушат на топло проветриво място, но е по-добре изобщо да не се стига дотам.
И тъй като качеството на съхранение си личи най-много при по-капризното гориво, ако горите слънчогледови — прочетете и подходящи ли са за вашата камина и котел, както и по-общата сравнение на слънчогледови и дървесни пелети. Сухото гориво в правилния уред е половината успех.